Кремъл затяга позицията си за мир: териториални претенции и военен натиск на фона на преговорите

Кремъл поставя ясни условия за отхвърляне както на украинско-европейския мирен план, така и на редица ключови предложения от международните посредници. По-рано Москва отхвърли и съществени елементи от предложения от САЩ 28-точков план за мир, въпреки че той в значителна степен беше благоприятен за руските интереси, предава News.bg.

В интервю за кремълския журналист Павел Зарубин на 14 декември помощникът на руския президент Юрий Ушаков заяви, че позицията на Русия е „напълно ясна“ и че Москва ще изрази „твърди възражения“, ако Украйна и европейските държави предложат промени в мирната рамка. По думите му Русия категорично няма да приеме клаузи, засягащи „териториални въпроси“, включително обсъждане на демилитаризирана буферна зона в Донбас.

Тези оценки са публикувани от Института за изследване на войната (ISW).

Междувременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков подчерта, че Русия настоява за конкретни гаранции и механизми за прилагане на евентуално мирно споразумение. Според него Москва не проявява интерес към преразглеждане на вече заявената европейска позиция по темата.

На 14 декември украинският президент Володимир Зеленски проведе среща в Берлин с американски представители, за да бъдат продължени преговорите за прекратяване на руската агресия срещу Украйна. В разговорите участваха специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф, бившият старши съветник на американския президент Джаред Къшнър и германският канцлер Фридрих Мерц. Страните обсъдиха 20-точков мирен план.

Уиткоф съобщи, че диалогът ще продължи и на 15 декември, а съветникът по комуникациите на украинския президент Дмитро Литвин заяви пред „Ройтерс“, че срещите са продължили над пет часа.

Според анализите руските въоръжени сили вероятно ще изпитват все по-големи затруднения да поддържат мащабни настъпателни операции на няколко фронта едновременно заради дългосрочния недостиг на човешки ресурси и военна техника. През последните седмици президентът Владимир Путин и руското военно ръководство засилиха риториката си за предполагаем напредък по фронтовата линия, като акцентът бе поставен върху направленията Вовчанск, Купянск, Сиверск, Покровск–Мирноград и Гуляйполе.

Още на 27 ноември Путин намекна, че руските сили бързо ще превърнат настъплението край Гуляйполе в по-широк оперативен пробив към Запорожие. Анализаторите обаче подчертават, че за да постигне осезаеми резултати, Русия ще трябва да съсредоточи значително повече войници и техника във всяко от тези направления. Алтернативата е ограничаване на настъпателните действия до един приоритетен фронт, което би подкопало информационните усилия на Кремъл да представя ситуацията като предстоящ колапс на украинската отбрана по цялата линия.

Украинският военен наблюдател Константин Машовец отбеляза на 13 декември, че руската Източна групировка, действаща в районите на Александровка и Гуляйполе, ще бъде принудена да се прегрупира или да получи допълнителни сили и ресурси от други оперативни направления, за да продължи настъплението си.

По думите му евентуалното започване на мащабни боеве за т.нар. Крепостен пояс – основната укрепена отбранителна линия на Украйна в Донецка област, изграждана от 2014 г. насам – допълнително ще изтощи руските ресурси. Настъпленията срещу укрепленията на Крепостния пояс, както и срещу Славянск и Краматорск, биха изисквали пълно ангажиране на войски и техника от Западния, Южния и Централния военен окръг, което ще ограничи възможностите за действия в други направления, като Велики Бурлук или Орехов.

Машовец допълва, че дълбоките структурни проблеми на Русия – включително икономическите трудности по време на войната и ограниченията на отбранително-индустриалния комплекс – допълнително намаляват способността ѝ да води едновременно няколко големи офанзиви. В резултат Москва вероятно ще бъде принудена да концентрира още повече сили и да понижи приоритета на други участъци от фронта, ако иска да използва тактическия напредък край Гуляйполе или да се опита да овладее изцяло Донецка област.

Именно поради тези ограничения Кремъл продължава да отправя териториални претенции към неокупираните части на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области, тъй като към момента не разполага с военния потенциал да ги завземе по силов път.

В същото време украинската кампания с удари на далечни разстояния продължава да подкопава руските възможности за рафиниране на петрол и да отслабва военния потенциал на Русия и окупираните територии. На 14 декември Генералният щаб на Украйна съобщи за удар по нефтопреработвателната рафинерия „Афипски“ в Краснодарския край, при който са възникнали експлозии и мащабен пожар.

Геолокирани видеозаписи, публикувани същия ден, показват сериозно възпламеняване на територията на съоръжението. Според украинското военно издание „Милитарный“ рафинерията има капацитет за преработка от 6,25 милиона тона петрол годишно и произвежда бензин, дизелово гориво и други нефтопродукти.

Украинският Генерален щаб съобщи още за удари по нефтопреработвателната база „Урюпинск“ във Волгоградска област, където също са регистрирани експлозии и пожари. Губернаторът на областта Андрей Бочаров заяви, че пожарът е причинен от отломки от дронове.

На 14 декември руското опозиционно издание „Астра“ информира, че украинските сили вероятно са атакували и рафинерията „Славнефт-ЯНОС“ в Ярославъл – едно от най-големите нефтопреработвателни предприятия в страната. „Милитарный“ допълва, че местни Telegram канали са съобщили за експлозии в района на завода.

Ден по-рано губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев е издал предупреждение за възможен удар с дрон в неопределени части на региона.

Има данни и за удар по ТЕЦ „Дорогобужская“ в Смоленска област, довел до прекъсвания на електрозахранването. Паралелно с това украинските сили са поразили руска военна и енергийна инфраструктура в окупираните територии. По информация на Генералния щаб на Украйна на 14 декември са били унищожени два руски фериботни мостови комплекса ПММ, както и радарни системи „Каста-2Е2“ и „96Л6Е“ в окупирания Крим.